Какво е ревматоиден артрит?
Ревматоидният артрит (РА) е заболяване, при което ставите в тялото ви се възпаляват, причинявайки болка и скованост. Това е втората най-често срещана форма на артрит.
Известен е като автоимунно заболяване, което означава, че имунната система, естествената защита на организма, се обърква и започва да атакува здравите клетки на вашето тяло. При ревматоидния артрит основният начин, по който тя извършва това, е възпаление на ставите.
Понастоящем няма лечение за ревматоиден артрит, но през годините лечението на ревматоиден артрит значително се е усъвършенствало, което дава на много хора по-добри перспективи.
С подходящи лекарства много хора, страдащи от ревматоиден артрит, водят почти нормален, активен живот. Изследванията показват, че колкото по-рано започне лечението на ревматоиден артрит, толкова по-ефективно е то.
Какво причинява ревматоидният артрит?
Все още точните причини за активирането болестта не са известни. Знаем, че това е автоимунно заболяване, при което имунната система се насочва агресивно към здравите тъкани и стави на тялото, а не към микроби и вируси. Когато имунната система се насочи към здравите стави, те могат да станат сковани и възпалени и да причиняват болка.
Досегашните изследвания показват, че определени гени в тялото ни, които играят роля в имунната система, са свързани с ревматоидният артрит. Наличието на тези гени не означава, че със сигурност ще се разболеете от ревматоиден артрит, но означава, че може да имате склонност да го развиете.
Сега учените смятат, че нещо трябва да предизвика ревматоиден артрит при хората, които имат склонност да го развият. Все още няма реални доказателства за това кои са тези фактори, но се смята, че те могат да включват стрес, инфекция или вирус, тютюнопушене или хормонални промени в организма.
Пушене
Ревматоидният артрит се развива под въздействието на комбинация от генетични фактори и фактори на околната среда. Пушенето на цигари се класифицира като фактор на околната среда и значително увеличава риска от развитие на заболяването. Тютюнопушенето може също така да отслаби действието на Вашите лекарства.
Кои стави са засегнати от ревматоидния артрит?
Ревматоидният артрит варира много при различните хора. Той може да засегне почти всяка става, като най-често се проявява при малките стави на пръстите, палците, китките, стъпалата и глезените. Могат да бъдат засегнати и коленете и раменете, а по-рядко – лактите, бедрата, врата и други стави. Повечето хора са засегнати едновременно в повече от една става. Обикновено ревматоидният артрит засяга и двете страни на тялото – не винаги едновременно, но обикновено в рамките на кратък период от време.
При ревматоиден артрит имунната система агресивно атакува ставите и те се възпаляват. Възпалението засяга най-вече:
- синовиалната мембрана (тънък слой тъкан, покриващ вътрешната страна на ставата)
- сухожилните обвивки (тръби, в които се движат сухожилията)
- бурсите (малки торбички, в които се задържа течност, покриваща ставата и спомагаща за лесното ѝ движение)
Ставата се подува, а възпалените тъкани в ставата стават твърди, болезнени и отекли. Ако възпалението не се овладее, то може да увреди ставите.
Голяма част от тези увреждания могат да настъпят през първите месеци и години на заболяването. Ето защо е жизненоважно заболяването да се диагностицира рано, за да може да се лекува, преди да са настъпили трайни увреждания.
Какви са ранните признаци и симптоми на ревматоидния артрит?
Въпреки че симптомите на заболяването варират при различните хора, най-често срещаните симптоми включват:
- болка и подуване на ставите
- скованост в ставите, особено сутрин или след почивка, която продължава повече от 30 минути
- зачервяване или затопляне на ставите
- възпаление около сухожилията
Други симптоми:
- Умора (отпадналост) и загуба на енергия
- Лека температура
- Общо усещане за неразположение, което често се описва като грип
- Загуба на апетит
- Загуба на тегло
- Анемия
- Възпаление в други части на тялото, например в очите
- Промяна в начина, по който ходите и се движите
- Раздразнителност
- Трудности при изпълнение на ежедневни задачи
Как се диагностицира ревматоидният артрит?
Не съществува тест за ревматоиден артрит и диагностицирането му може да бъде сложно. Вашият лекар ще Ви попита за трудностите, които изпитвате, ще прегледа ставите и кожата Ви и ще провери мускулната Ви сила. При физическия преглед ще се търсят и признаци като топлина, подуване и болка в ставите.
Важно е да бъдете насочени към ревматолог, ако смятате, че може да имате ревматоиден артрит. Ревматолозите са експерти в диагностицирането и лечението на артрит и други заболявания, които засягат ставите, костите и мускулите.
Ранната намеса е от решаващо значение за добрия изход и за по-ефективното лечение. Световното дружество по ревматология препоръчва човек, който се обърне към своя личен лекар със симптоми на ревматоиден артрит, да бъде прегледан в рамките на шест седмици от специалист ревматолог.
Кръвни тестове
Най-вероятно вашият личен лекар ще назначи редица кръвни изследвания, за да потвърди наличието на ревматоиден артрит. Тези кръвни тестове ще изследват:
- Ревматоиден фактор (RF) – антитела, които се откриват при 80% от хората с ревматоиден артрит. При много от тях обаче, тези антитела не се наблюдават в ранните етапи на заболяването
- Анти CCP – тест за друго, което се открива при 60-70% от хората с ревматоиден артрит. Ако тестът е положителен, вероятността да развиете ревматоиден артрит е по-голяма
- Анемия
- CRP и ESR – тези две изследвания ще измерят наличието на специфичен протеин произвеждан от черният дроб в отговор на инфекция и скоростта на утаяване на еритроцитите. Показателите от тези изследвания ще помогнат на лекуващият Ви лекар да установи степента на възпалението
Кръвните тестове са полезни за диагностициране на ревматоиден артрит, но при някои хора в кръвните резултати няма признаци на заболяването. Вашият лекар и медицинският екип могат да говорят за серопозитивен и серонегативен артрит.
Серопозитивен артрит означава, че кръвните Ви тестове са положителни за антитела на CCP и ревматоиден фактор. Този тип има тенденция да бъде по-агресивен.
Серонегативният артрит означава, че кръвните Ви тестове не са положителни за ревматоиден фактор или не показват антитела на CCP. Този тип има тенденция да бъде малко по-лек.
Как се лекува ревматоидният артрит?
След като диагнозата ви бъде потвърдена, има много методи за лечение, които могат да облекчат болката ви и да подобрят подвижността ви. Немедикаментозните терапии, като физиотерапия, ерготерапия, физическа активност и техники за релаксация, могат да бъдат полезни при лечението на тази коварна болест. Съществуват обаче редица лекарства, които се използват, за да помогнат на хората да се борят със заболяването.
Добра идея е да си водите дневник, който да включва запис на симптомите, въпроси за посещенията в клиниката, лекарства, анамнеза и кръвни резултати. Добра идея е си водите записки и за всички лекарства, включително хранителни добавки, които приемате.
Ранното диагностициране и започване на лечение за ревматоиден артрит са от изключителна важност за изхода от лечението. Това доведе до нови стратегии за лечение, които целят да предотвратят или поне да намалят увреждането на ставите. Това се нарича „целево лечение“.
За лечението на ревматоиден артрит се използват десетки лекарства и на много хора се предписва комбинация от тях. Общата цел при лечението е да се намали възпалението на ставите и да се предотврати дългосрочното им увреждане.
Модифициращи болестта антиревматоидни лекарства (DMARDS)
Основната медикаментозна терапия на ревматоидения артрит са модифициращите заболяването антиревматични лекарства (DMARDs), които се справят с източниците на възпаление (а освен това и с болката, подуването и сковаността) в ставите. Този вид медикаменти са важни, защото предотвратяват увреждането на ставите.
Вашият лекар ще Ви препоръча терапия, която е най-подходяща за Вашия тип и стадий на артрит, като ще вземе предвид и други медицински проблеми и лекарства които приемате. В някои случаи тези лекарства се прилагат чрез инжектиране.
Приемането на всяко лекарство носи известен риск, който трябва да бъде балансиран спрямо потенциалните ползи. Важно е да се осъзнае, че рискът от увреждане на ставите и трайна инвалидност е много по-голям от риска от странични ефекти от DMARDs за контрол на заболяването. При правилно наблюдение по-голямата част от страничните ефекти са редки и повечето от тях са обратими чрез коригиране на дозата или смяна на лекарствата.
Биологични терапии
Биологичните терапии са по-нова група модифициращи болестта лекарства, които могат да се използват, ако другите DMARD не действат достатъчно добре. Те се приемат или чрез мускулна инжекция или чрез венозно инжектиране.
Нестероидни противовъзпалителни средства (NSAIDs)
Нестероидните противовъзпалителни средства (NSAIDs) са група лекарства, използвани за лечение на болката и възпалението при артрит. Те действат, като блокират възпалението, което възниква в лигавицата на Вашите стави. Въпреки че NSAIDs намаляват ежедневното възпаление и могат да бъдат много ефективни за овладяване на болката и сковаността, те не се справят с дългосрочните ефекти на заболяването.
Стероиди
Стероидите (известни като кортикостероиди, а понякога наричани кортизони) могат да бъдат ефективни за намаляване на възпалението. На повечето хора с ревматоиден артрит, които се нуждаят от стероиди, се предписва преднизолон, който обикновено не се приема дълго време.
Стероидите често се предписват в ранните етапи на лечението в комбинация с DMARDs и също така са от полза за овладяване на заболяването, когато ревматоидният артрит е активен.
Стероидни инжекции
Стероидите могат да се инжектират и във възпалена става или в мускулите за лекуване на проблеми с меките тъкани, като например латерален епикондилит (тенис лакът). Те могат да се инжектират директно във вените по време на обостряне на артрита. Инжектирането обикновено не предизвиква същите странични ефекти като стероидите на таблетки.
Вашият лекар може да препоръча инжектиране на стероиди, ако ставите Ви са особено болезнени или връзките и сухожилията Ви са се възпалили.
Болкоуспокояващи
Болкоуспокояващите (аналгетици) са лекарства, които се използват за намаляване на болката. Те са с различна сила и вид. Някои от тях се предлагат без рецепта, докато по-силните болкоуспокояващи са само по лекарско предписание.
Съществуват редица различни видове болкоуспокояващи:
- Обикновени неопиоидни болкоуспокояващи
Най-разпространеният вид болкоуспокояващи, които обикновено се предлагат без рецепта, например парацетамол, ибупрофен.
- Комбинирани болкоуспокояващи
Комбинация от лекарства, използвани в една таблетка, напр. соплпадеин, който включва парацетамол и ниска доза кодеин
- Опиодни аналгетици
Това са по-силни болкоуспокояващи, съдържащи по-висока доза опиод от другите болкоуспокояващи, напр. кодеин, трамадол, морфин
Болкоуспокояващите обикновено се приемат през устата или се инжектират. Налични са обаче и болкоуспокояващи лепенки с бавно освобождаване, известни като опиодни лепенки, въпреки че не се използват масово.
